Минималната заплата у нас нараства до 1000 евро през 2030 година?

Напълно постижимо е минималната заплата да стане 1000 евро през 2030 г., а средната да бъде 2225 евро, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той обясни, че за целта заплатите трябва да нарастват всяка година с по 10%, не само в бюджетната сфера, а и в частния сектор. През последните години заплатите нарастваха с 12-13%, така че повишение с 10 на сто е напълно възможно.
Увеличение на разходите за заплати с 10% в бюджета за 2026 г., поискаха от КНСБ. От синдикалната организация ще предложат на следващото правителство да бъде направена карта с възможните места за добив на полезни изкопаеми. Разработването на нови находища ще спомогне за разкриването на работни места и за ръста на доходите. Искаме да продължи увеличението на доходите, заяви Пламен Димитров. Той обясни, че целта на синдикалната организация е размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност от сегашните 68% от средното ниво за страните от ЕС да достигне 75 на сто.
“На 1 май се навършват 140 години от събитията в Чикаго, дали тласъка на колективната борба и на историческите промени за работещите. На тази дата през 1886 г. започва първата голяма стачка в САЩ, в която участват над 300 хил. работници. Едно от исканията е за 8-часов работен ден. Стачката е удавена в кръв, но началото е поставено”, каза Пламен Димитров. Постепенно продължителността на работния ден започва да намалява, а преди точно сто години е въведена и петдневната работна седмица.
Сега се борим за правото на изключване от дигиталната среда след работно време, за съвместяване на личния и професионалния живот, за по-малко стрес и тормоз на работното място, допълни той. В последния Доклад за световното неравенство 2026 г. данните са поразителни - най-богатите 10% от световното население притежават близо 3/4 от цялото богатство. По-малко от 60 хил. мултимилионери контролират три пъти повече богатство от половината човечество взето заедно.
От КНСБ представиха първия в Европа синдикален изкуствен интелект (ИИ), който е наречен Чавдар. Той е насочен към всички работещи хора в България. Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов обясни, че в преговорите по колективни трудови договори срещу представителя на синдикатите често стоят двама юристи, счетоводител, икономист. Благодарение на изкуствения интелект всеки работещ човек вече има до себе си юрист, икономист и специалист по безопасност на труда. Изкуственият интелект е достъпен на сайта chat.knsb-bg.org и всеки работещ човек може да му задава въпроси, свързани с трудовите и осигурителните му права.
Отговорите на изкуствения интелект са по-конкретни по отношение на правата на работещите хора, отколкото на други чатботи с изкуствен интелект. Чавдар цитира точно правната рамка и дава съвети как работещите хора да действат в конкретни ситуации.
От КНСБ обявиха, че са отворили 28 дигитални клуба във всяка от областите на страната. В тях хората безплатно могат ползват електронни услуги, да се запишат в програми за безплатно дигитално обучение.
Най-заети са в Гърция
От работещите хора в страните от ЕС на възраст 15-64 години 21,3% обикновено работят и през почивните дни, обявиха от Евростат по повод 1 май, Деня на труда. България е сред държавите с най-малък дял на работещите хора през почивни дни. Само 7 на сто от наетите на заплата в България редовно работят през уикендите. Сред работещите за себе си този дял нараства до 20,6%, но при работодателите делът на работещите през уикенда е 16,1 на сто.
Работата през почивните дни е по-често срещана сред работниците в сферата на услугите и продажбите (47,6%), работниците в селското и рибното стопанство (47,2%) и хората с елементарни професии (25,7%), показват данните на Евростат.
Средно за страните от ЕС 18,5% от наетите на работа обикновено работят през почивни дни. Делът е по-висок сред самонаетите: през почивни дни работят 45,8% от тези със служители (работодатели) и 35,9% от тези без служители (самостоятелно работещи).
В страните от ЕС Гърция има най-голям дял на служителите, работещи през почивните дни (31,5%), следвана от Кипър (31,3%) и Малта (29,2%). Най-ниските нива са регистрирани в Литва (3%), Полша (4,2%) и Унгария (6,2%), а след това е България със 7 на сто.

Средно 3 на сто за еврозоната
България е държавата от еврозоната с най-висока инфлация, показват предварителни данни на Евростат. Към края на април годишната инфлация в България е 6,2 на сто, измерена според потребителската кошница на страните от ЕС. Според българската потребителска кошница инфлацията е дори по-високи и достига 7,1 на сто.
Средно за държавите от еврозоната годишната инфлация нараства до 3%. Това е доста над целта на Европейската централна банка за инфлация от 2 на сто. След нас, държавите от еврозоната с най-висока инфлация са Хърватия (5,4%), Люксембург (5,2%), Литва (4,9%), Гърция (4,6%) и Белгия (4,3%). Държавите с най-ниска инфлация са Финландия (2,3%), Малта (2,4%), Нидерландия (2,5%) и Франция (2,5%).
Само за месец април инфлацията в България е 2 на сто, каквато е целта на Европейската централна банка за инфлация за цяла година. По този показател България също е сред страните с най-голямо покачване на цените. По-голяма е месечната инфлация само в Малта (3,3%) и Кипър (2,2%). Колкото нашата е инфлацията и в Люксембург и Португалия.