Джулайски петъчен туитър

Каква динамична седмица, приятели! Случиха се толкова много неща, че не знаем откъде да ги подхванем. Станахме свидетели на първия протест срещу новото правителство – нечувано! Разбрахме разкрития от личния живот на обичаните ни и не до толкова политически личности – изненадващо! Качиха ни на въртележката на новите реформи и ни показаха, че в България едно е на 100% сигурно – политиците са едни и същи, а управленията им точно като тях – плачевни!
Но след като използваме най-известната българска фраза за успокоение: „*б.л съм му майката“, можем спокойно да кажем – Здравей, юли! Защото ние може и да изпуснем някоя друга корупционна сделка, но промоциите в хипермаркетите и посрещането на „Джулай Морнинг“ – никога! В крайна сметка това е част от старобългарските ни обичаи и с него официално започваме обратното броене до мечтаната почивка. 
Но преди това нека се поздравим, че изтърпяхме и тази работна седмица! Сега ни остава само едно - да си сипем любимата алкохолна напитка и да се настаним удобно, защото идва времето за петъчния туитър на агенция BulNews! Както винаги той обещава да бъде горещ, изпълнен с добро настроение и много смях! 
Запазваме оригиналния правопис и Ви желаем приятно четене!

Сутрин, мъж у кревата са провиква към жена си: 
-    Женаа, още един ангажимент ми отпадна! 
-    Какво стана бе?!
-    Вече не ми става… 

-    Мило, дали не ми е много дълбоко деколтето? 
-    Епа, май да! Даже космите по бозките ти се видат! 
-    Е я немам косми по бозките! 
-    Начи вернот и е много дълбоко. 

Първа среща. Момче изпраща момиче: 
-    Ша са качиш ли с мене горе? – пита она.
-    Ми, ша са кача…
-    А предпазни средства носиш ли си? 
-    Що, кво има горе?

Я принципно си ядем здравословно, ма после си вечерам нормално. 

-    Баце, ти кък посрещна „Джулая“? 
-    Дигнах са, пръднах и дръпнах пердето! 

У Враца посрещаме „Джулай Морнинг“ с виковете на комшийка: 
-    Гошее, пустиняко долен, земя да та изяде! Прибирай се, че след малко си на работа! 

Цял ден ми са ще да ви напиша нещо прочувствено де да ви докосне, пипне… Нищо не ми доде… Пипайте си са самички! 

Враца у районното: 
-    Моа ли да вида задръжанио де снощи ни е обрал апартаменто? 
-    Па за кво ви е нали го фанааме? 
-    Да го питам къ така е влезнал без да събуди жената…

-    Ей, оня горе ма варди! 
-    Що бе, Сандо? 
-    Тамън да са подпиша у ритуалната зала и оп свръши мастилото у химикалката… 

-    Оо… как си ма, Маро? Сеги с новио слухов апарат, добри ли чуаш? 
-    Аааа, боб съм готвила, боб!
-    Па си не чуаш да ти го спуща…
-    Е аде де, коги?

-    Пешоо, къде си бе? Цел ден та чакам да купиш картофи. 
-    Купил съм цел чувал, Генче! И немоо да си прибера…
-    Е ка така?

-    Звъним на такси и има казвам, че съм на ъгъло на банката и ми трябва бръже кола с голем багажник, ама никой неще да доде…

Възрастта ми е такава, че коги намигна на некой и задремвам…

Гъсеницата еде много и са превръща у прекрасна пеперуда. Я не моа да разбера, къде бащ бръкам у концепцията…

У рейса: 
-    Госпожо, кажете на това дете да не ме имитира! 
-    Петърчо, стига си са правил на идиот, маме… 

-    Саше, къ мина срещата? 
-    Мимето ми нале чаша с ракия, изгаси ламбата, събрече са и легна… Я разбрах че ѝ са спи и си тръгнах… 

Абе я си бех здрав, ама тоа доктор от де усети, че имам пари…

-    Пешо, ти що ма не дириш, бе? Не ма ли аресваш вече? 
-    Ама, Ленче, ти нали са омъжи? 
-    Айде па съм я виновна…

Сетих се за годините ми и си викам: 
-    Абсурд, тва нема ка да са моите. Некой ми ги е подфрълил! 

Некъде у Северозапада! Час по български език: 
-    И започнете, деца, да не съм видяла да ползвате селски изрази като „сакам“ и „турам“, че ще ви пратя при оня изклесяк директора…

У Северозападо на пазаро: 
-    Абе бако тия домати що меришот но рикия? 
Продавачо отстъпил две крачки назаде 
-    А сеги как е? 
-    Сине, я иди да гледаш как баща ти боядисва коридора. Като порастеш, ше му помагаш. 
-    Па он нема ли даа свръшил до тогива? 

Шеф звъни у офисо: 
-    Миме, некой тъпанар да са е обаждал? 
-    Не шефе, вие сте първия!

Възрастта на рибата може да се определи по очите. Колкото очите са по далеко от опашката, толкова рибата е по стара!

Помощта трябва да е безвъзмездна. Но в живота се получава, че каквато помощ и да окажеш, ти налагат пропорционално възмездие!

На „Джулай Морнинг“ през социализма, Тодор Живков се събудил, погледна през прозореца и казал:
- Добро утро, Слънце! 
- Добро утро, другарю Живков!
На обяд пак:
- Добър ден, Слънце!
- Добър ден, другарю Живков!
На вечеря:
- Добър вечер, Слънце!
- Майната ти Тодоре, аз вече съм на Запад!!!

Пчелите не жилеха дебеличката Минка, щото мислеха, че вече са я ужилили…

Джеймс Бонд на Слънчака:
– Кафе. Дълго кафе.
– 3 €. 23 €.

Германия и Холандия се разбрали да се прибират с един полет. За по-евтино.

Топлофикация:
Ако продължавате да се оплаквате от горещините, ще ви пуснем парното!

-Кои сте вие бе?
-Ние сме четиримата конника на апокалипсиса - мор, война, глад и смърт!
-А какъв е този кретен с вас?
-Ааа, това е стажанта - добро утро!

Имам толкова много личности в главата си, че днес избираме кмет.

- Скъпи, мама пристига на 22 юни. Влакът e в четири сутринта.
- Също като германците през 41-ва.

- Кажете ми яде ли се месото на кита? – пита учителят.
- Да.
- А какво става с костите?
- Слагат се на ръба на чинията.

Нощ. В апартамента на лекар звъни телефонът:
- Ало, докторе, мъжът ми ме обиди.
- Добре, де, и защо ми се обаждате?!
- Ще му трябват няколко шева.

Иванчо се връща от училище много нахилен.
- К'во става, Иванчо, да не си получил шестица?
- Не, ама учителката ме похвали! Казва, че съм имал почерк на лекар с двадесет години практика.

– Как се казва сервитьор в бирария?
– ХАЛБИНОС.

Когато една жена казва, че обича децата си повече от мъжа си, не ѝ вярвайте.
Тя децата може и да ги остави при съседката, но мъжа си – никога.
(пр. от рус.)

Алкохолът и висшето образование не прощават на никого. (н. а.)

Отказах се от всякакви диети и фитнес, за да се готвя за лятото. Нека лятото да се готви за мен!

-Скъпи, искаш ли да ти подаря сърцето си?
-Абе, ти нервите ми върни!

Да очакваш министерството на образованието да ти възпита децата е като да очакваш, че министерството на транспорта ще ти поправи колата.

Интересен факт: Джулай Морнинг е доста по-стара българска традиция от хорото в калоферската река.

Като гледам какви са хората на плажа, мисля, че не е редно да имате каквито и да било претенции към депутатите в парламента.

Не си истински българин, ако в хотела не ставаш всяка сутрин в 6 часа, за да запазиш шезлонги край басейна, като хвърлиш по една хавлиена кърпа върху тях. А после да се върнеш в стаята да си доспиш и през десет минути да се будиш с тревожното усещане, че си изпуснал закуската.

Пингвините имат крила, но те не ги използват за летене. Същото е и с мозъка на повечето хора.

Баба викаше: „Грех е да изфръгаш яденье!“ И я, понеже съм веращ, станах над 120 кила!

Една бивша ми викаше: „Плюнката е много по-полезна от лубриканта! Ем смазва, ем не та ловат уроки!“

-    Скъпи, нали помниш, че утре имам рожден ден? Ще има ли подарък за твойта убавица? 
-    А не, бе! Приготвил съм супер изненада! 
-    Молим ти са, кажиии!
-    Аресва ли ти Хърватия?
-    Оо, даа! Дубровник, плаж, море!
-    А, Португалия?
-    О, Боже, почивка! 
-    Евала. Довечера у 2 нощеска играят Португалия-Хърватия. Зел съм бира и кебапчета.

Баба чете приказка на унучето: 
-    И викнал юнака със страшен глас… 
-    Баба, кво е страшен глас? 
-    Еми, нещо като: „Ехх, ваща макя шашаваа!!!“

Мъж излиза от банята, а жена му го чека в прозрачен комбинизон: 
-    Скъпи, снощи бех много лоша. Сакам да ма накажеш жестоко! 
Бако я поглежда стръвнишки и вика: 
-    Добре, две седмици без телефон и интернет. 

-    Мамо, моя ли да влезна у морето да поплувам? 
-    Да не си посмел, Сашко. Я гледай колко е бурно! 
-    А тате що плува? 
-    Маани го баща ти, он има страховка, нек си плува…